Вселената се състои от светове. Във всеки свят се случват девет времена. Всяко време има своя собствена цивилизация.
В края на деветата цивилизация настъпва краят на времената и започва изпитание за душите, които имат последното ниво на ипостас в своя свят.
Трите свята на нашата вселена са много тясно свързани помежду си. Горният и долният свят са нематериални, но могат да се въплъщават в материалния. Нашият среден свят е този, който подхранва и двата свята. Горните се хранят от положителните емоции на нашия свят, а долните - от отрицателните. Следователно нашият свят е този, който определя баланса на силите между горния и долния свят. Тоест Божествената програма е устроена така, че горният свят не просто съществува сам по себе си, а подпомага нашия свят в израстването на нивото на съзнанието, а долният свят е заинтересован от обратното.
Самата Вселена е в сферата на Абсолюта. Абсолютът се състои от Върховната Троица. Троицата се състои от: Творец, Вселена и Вечност. Числото на Върховната Троица е 198.
В приказките, епосите и легендите на различни народи се споменава земната цивилизация на гигантите. Това било време, когато трите свята (долният, нашият и горният) имали слаби граници помежду си. Горният е контролирал нашия свят. Но надзирателите се оказвали лоши, щом дори в техния свят не постигали съгласие. Нашият свят ги наричаше "богове".
Като пример представям една много кратка екскурзия в миналото, използвайки епоса на нартите.
Светове като нашия са „утробата” във Вселената, в която растат творенията на Всевишния. Деца на Твореца са само онези, които се раждат от „утробата” във Вечността, издържали изпита на нивото на своето съзнание.
Нашият свят (вселена) се състои от долна Троица, в която има три „етажа“ - долен свят, среден и горен. Изпитът се провежда едновременно в трите свята на долната Троица.
От долния свят някои растат до нивото на нашия (среден) свят. Някои отиват на прах. От нашия свят едни ще отидат в висшия свят, други в горния свят, трети в пръстта, а трети в долния свят. Тези от нашия свят, които не са поникнали душевно, не са достигнали определено ниво на съзнание, но които са близки по ниво на тези, които са поникнали, ще отидат в света на втория шанс. Това е Божествената програма на матрицата на абсолютната справедливост, която разпределя всичко.
Тези, които не са достойни дори за долния свят, ще отидат в прахта, а такива има много. В долния свят вече има малък брой такива, които са с по-високо съзнание дори от някои хора. В нашия свят има малък брой хора, чието съзнание е надхвърлило нивото на някои от горния свят.
Самата Вселена е в сферата на Абсолюта. Абсолютът се състои от Върховната Троица. Троицата се състои от: Творец, Вселена и Вечност. Числото на Върховната Троица е 198.
По онова време на Земята съжителстват гиганти, хора и джуджета. Великаните се впуснали в битка с горните. За това разказват "Нартодиада" и други древни приказки.
Тогава възможността за преминаване между нашите три свята беше затворена, а небесната орбита на нашия свят беше значително намалена. Поради тази промяна бяха премахнати допълнителни слънца, луни и т.н., атмосферното налягане се промени, което направи невъзможно съществуването на големи организми на Земята. Загинали не само големите животни и гигантите, но и дърветата, някои от които били високи няколко хиляди метра.
След катаклизма расата на по-малките гиганти измира по-бавно. Те доминират на Земята за известно време, като отчасти възстановяват знанието на хората. Те били високи три или четири метра. Имали връзки със земни жени, което било забранено за тях.
След това управлението на народите премина към расата на асите. „Златният век” е времето на тяхното управление. Центърът на техните владения беше Атлантида. Втората мощна раса имала център в Хиперборея. Отношенията между тях бяха трудни.
Топонимията показва огромното влияние на асарите (ирсите): Асия, Средна Асия, Евро-Азия, Ра-Азия (Русия), Ас-Ирия (Сирия), Асково море, Ир-Ландия, Ир-ан, Ир-ак, Ир-истон, Кавк-ас (ас, изпълняващ магическия танц на свещения кръг) и др.
В "Откровението на апостол Йоан Богослов"се казва:
«Това, което видите, напишете на книга и изпратете на църквите, които са в Асия..." (Откр. 1:11)
Тази фраза показва, че именно сред асите се намират първосвещениците и именно те предават учението на народите. От никой друг народ топонимията не е носила следите на такава древност. Потомците на древните аси днес присъстват в много народи.
След това имало война и "срутване" на Земята. Много земи, сред които Атлантида и Хиперборея, попаднали под вода. В историите на Библията (написани с изкривявания от протоучението, чиято епоха е хиляди години преди епохата на християнството) има герои на арийските асове.
Например, Исус е показано, че е от арийското семейство. Град Назарет не е съществувал и няма нито един артефакт за него. Исус (Иса) е наречен Назарянин, защото думата означава „Роден в зората” (Те дърпат в зората).
(Езикът на древната Рус е бил езикът на знанието и ежедневието на много народи. Езикът на асите е бил задължителен за жреците на много народи, с изключение на дивите племена. Санскритът е изкривен древен руски език, а езикът на асите-ариите се наричал езикът на боговете).
Думата "Христос" е прикрепена към Исус чрез измисления Павел, който не може да се смята за апостол, защото апостол е само този, който е взет за ученик от учител и е обучаван директно от него. Ето защо думата "апостол" носи същността на думата "училище".
Думата "Христос" съдържа както думата "кръст", така и израза "кръстът на боговете, на асите". На стълба не е бил разпънат Исус, а измислен Христос - опит да се покаже победата на кръста над асите.
Символът "кръст" е символ на тъмните сили, както и символът "полумесец". Именно тези символи стоят днес над храмовете, въпреки че тези символи не могат да се поставят дори над гробовете.
Майката на Исус е била от арийската раса (M-aриa, M-aриа-м). Магдалена е родом от долината на влъхвите. Долините на магьосниците се наричали земи на Асес, чиито жители давали знания на народите. Науката се наричала магия, ученият се наричал магьосник, големият учен се наричал магистър (маги-стър), срещата на учените се наричала магистрат.
Писанието е дадено в началото на цикъла на деветте времена. Новото време настъпва след катаклизъм, който унищожава цивилизацията на отминаващото време. Често в новото време новата цивилизация леко променя сюжетите и имената на героите в писанията. В най-лошия случай разделя писанията на религии. Това е нормално, тъй като след всеки катаклизъм народите са изолирани един от друг за дълго време. Не е нормално религиите да се разделят на деноминации. Основната същност на свещените писания се възстановява на народите чрез изпратените праведници.
Асами строи пирамиди по целия свят, включително в Египет, където има много растителност, езера и реки. Строежът на пирамидите не бил труден и не отнемал много време. Наличните отломки от камъни се поставяли в контейнер. Многото тонове съдържание на контейнера се подлагали на вибрации с определена честота, които превръщали съдържанието в хомогенно полутечно състояние. Така се създавали плочи за строеж на пирамиди.
Мистерията на честотната система идва от пълния основен цикъл, състоящ се от девет честоти, вибрации, които показах в книгата си "Девет - Царицата на числата" (ново заглавие на книгата: "Послание"). Предназначението на пирамидите е неизвестно на съвременната наука. Това е друга тема.
Цивилизацията на асовете унищожена от природен катаклизъм, след който асовете не успяват да запазят позициите си. Извършени са и предателства срещу асовете. За това асирите са изложили информация в книгата, която се чете на брой.
Имената на числата на езиците на няколко нации са измислени от асите след написването на книгата. Тоест имената на числата са измислени за системата за четене на книги. Първите четири реда от тази книга говорят за умишленото замърсяване на градското водоснабдяване, в резултат на което повечето от гражданите в градовете на Египет загинаха. Заразени имаше и в европейски градове.
Преди бедствието асовете изпратиха друга книга в бъдещето. Състои се от три части. Публикувах първата част в моята книга. В тази част има седем „светила“, които са седемте чудеса на света, тъй като не са тленни, не са направени от ръце, съставът им е невъзможен без 13 свещени ключа и възрастта им е вечна. След като премахнах седемте "ключалки", извадих тези светила от книгата. Те съдържат стотици открития и хиляди изобретения за различни области на науката.
Таблиците се четат на езика на числата, който е бил изгубен преди векове. Благодарение на този език, на познаването на тайната на 13-те ключа, на системата и т.н. разполагам с цялата книга, която асите запечатали в тайната част на създадените от тях календари и предали на няколко народа в различни части на Земята. Въпреки че древните календари се различават външно, вътрешната им структура има една и съща система.
Книгата беше заключена в календарите хиляди години и беше отворена от мен по волята на Всевишния. Ако не бях направил това, щях да отворя друга, защото една книга винаги се отваря в края на последната цивилизация от пълен цикъл от времена. Тогава настъпва краят на времето на учение и започва кратко време на изпит, в края на което идва този, който се нарича Месията, Махди, Пратеника. Тогава настъпва Денят на Страшния съд.
Връщане към времето, когато светът на асовете изчезна.
Катаклизмът разрушил създадените от човека стени, а оцелелите народи се впуснали във войни помежду си, завладявайки земи. Преди това различните раси са били разделени от естествени и изкуствени стени. От това време е останала "Великата китайска стена", дълга над 9 км.
Народите укрепват властта си, като сключват съюзи. Един от тези големи съюзи се наричал Скития. След като завладяват земи, народите напускат съюза. Скития се разпаднала.
От Скития се образува нов съюз, но вече съставен от сродни народи. Съюзът се наричал Сарматия, в който господствал матриархатът (сар-мад), при който глава на семейството била възрастна жена. След това от Сарматия се отделили две големи групи. Едната група се оформила в държавата на амазонките, а другата - в държавата Алания.
Аланите, подобно на сарматите, имали провинции в много части на земята, включително в голяма част от Европа, Англия, Крим, земи в Северна Африка и Централна Азия...
Историците лъжат за присъствието на сарматите и аланите в Европа и Англия като наемници. Наемници за 10-30 години не биха оставили такъв огромен пласт в Европа и Англия. А Англия третира историята си от Артурия, като премълчава сарматския произход на същата тази Артурия. Въпреки това много любознателни изследователи говорят за истинската история на Англия. Част от Европа е била провинция на древните руси.
Последните десетилетия на древна Алания са агония на държавата. Настъплението на съседите било силно върху Алания и Рус. Съседна Хазария попаднала под властта на чужденци, които разделили Хазария на три части и използвали хазарите за набези срещу съседните народи. Дивите народи заграбили градовете на Алания и Рус. За известно време аланите и русите се обединили в съюз, като образували държавата Рохcалан, в която главният град на аланите носел името Арта, а главният град на русите бил Троя. Но и тогава Кавказ продължил да бъде научен център на целия свят и бил наречен Свещен Кавказ. Все още в старите формуляри на въпросници в малките градове на САЩ, които се попълват при приемането на работа, в графата за раса вместо думата "white" (бял) има дума "кавказки".
Когато Рохсалан беше заловен от диви племена, повечето от аланите и русите изчезнаха сред другите народи. Някои алани се изкачиха в клисурите на Кавказ, защитавайки се от врагове. Малка част се изкачи до планината Памир. Някои алани и руси се заселили в Северна Африка. Повечето от русите отидоха в горите. Ето защо те говорят за уж диви славяни, излезли от гората на политическата арена. Сякаш това са били млади диви народи, които гърците са научили да четат и пишат. Тази лъжа за възрастта на русите и славяните е заложена в официалната история. Но в техните календари намерих същата книга, която намерих в календарите на маите, китайците, персите и т.н. Нека сега джобните историци повтарят лъжата, ако успеят да „подмладят” възрастта на народа на маите например.
Забавно е, че днес народите от Северен Кавказ спорят кой от тях е пряк потомък на аланите. Народността "алан" не е съществувала.
Както казах по-горе, тя е била съюз на сродни народи (не приемам думата "племена", тъй като в древността народите на Кавказ са били по-многобройни, отколкото са днес).
Много от народите на съвременен Северен Кавказ са потомци на народите на Сарматия и Алания, които са преки потомци на асите. Тези народи са били толкова родствени, че все още имат едни и същи фамилни имена. Това не са съименници, а разклонения на общ древен род, въпреки че днес потомците на такива родове са представители на различни народи от Кавказ. Външните белези на предците са особено ясни при дигорците и чеченците, но нивото на гена асов при останалите не е по-слабо.
Народите на Кавказ отдавна са разделени от проломи. Народите, чиито проломи са били по-близо един до друг, са поддържали по-тесни връзки. Но много неща са били забравени. Дори значението на думата "макалон" не е запомнено. Думата говори за аланските магьосници. И ако тази дума е останала при ингушите, тя говори за значителен брой магьосници (учени) сред техните предци.
Ще ви напомня и за град Маг-ас (научен център на асовските магове).
Основната причина за упадъка на Алания е изкривената толерантност на аланите. А именно аланите или освобождавали пленници срещу откуп, което е правилно, или ги прогонвали. Но, те позволявали да останат в Алания на онези, които поискали да останат. Много народи са изчезнали по същата причина.
Единството на народа се дължи на кръвта на предците. Потомците на чужденци нямат в кръвта си генетичната връзка на родство с коренното население. Това не означава, че всички чужденци са причина за проблемите на страната. Но означава, че именно от такива хора произтичат голям брой предателства и отклонения от традициите...
Рим, управляващ Европа, пада, след като чужденците получават постоянно гражданство. Царска Русия пада, след като дава властта на чужденци. Не е ли граница на глупостта, когато през Първата световна война, воювайки с германците, Русия има около 30 % германци в средното и висшето офицерство? Нищо чудно, че в края на тази война германците оглавяват и червеното, и бялото движение, за което историците мълчат.
Кавказ все още губи от коварството на онези, които разделиха народите ни по религиозен признак и поставиха "мини" за многократна употреба, сближавайки съседите.
Ако народите на Кавказ чуят истината и проявят мъдрост, няма да има по-проспериращо място на земята, защото в гените на аланите се крие силата, от която най-много се страхуват коварните.
• Кавказ направи първата си сериозна грешка, когато позволи да бъде разделен на различни религии. Ако са били принудени да изберат религия, тя е трябвало да бъде една за всички народи на Кавказ. Още повече че всички религии са произлезли от свещеното учение на асите и следователно имат право да се наричат свещени.
• С втората грешка Кавказ увеличи своето разединение, когато едни народи приеха политическото влияние на арабския свят, а други се обърнаха към света на Ватикана, който упражняваше своето влияние с помощта на своите протежета в Русия, която след поражението на Куликовото поле се намираше под ръководството на чужди европейски фамилии. (Русия загуби тази битка). След като подчиниха Русия, те решиха да закрепят за нея и разединения Кавказ
Именно тук се проявяват последиците от грешките на Кавказ. Ако целият Кавказ беше обединен, той щеше да е в състояние да защити своята независимост. Но едни застанаха на страната на неруския царски дворец на Русия, а други се вдигнаха на оръжие. В тази война се сражават много народи от Кавказ, но основната тежест на войната е понесена от вайнахи, дагестанци, черкези. Това беше война на две войни едновременно - физическа и духовна.
Кавказ загуби физическата война, защото нямаше кой да заеме мястото на убития планинец, а вместо убитите руски войници царят изпрати други, като ги въоръжи с оръдия срещу оръдията на планинците. Но Кавказ спечели духовната война, защото тази война показа, че Русия воюва не с диваци, а с благородници, чиито родове са много по-стари от хералдическите фамилии в Европа и на Запад.
• Трета грешка на Кавказ е, че е позволил прехвърлянето на парчета земя от едни народи на други народи. С това коварство порочността заложи поземлени "мини" за многократна употреба, провокирайки народите към борба с провокации.
Не е разумно сега да се търси кой народ е по-замесен в грешките. Необходимо е да се прояви мъдрост, за да се поправят грешките, да се постигне единство, да се създадат условия за духовен, икономически, технологичен и т.н. просперитет. Примерът за единство на кавказките народи ще бъде последван от народите на Русия, с която Кавказ трябва да остане в съюз, защото сега е времето на обединение срещу злото, което води народите към пропастта.
На първо място е необходимо да се премахнат "мините", колкото и трудна да изглежда тази задача. Нека дам пример за този проблем между Осетия и Ингушетия. Връщането на земята на ингушите е вредно решение както за осетинците, така и за ингушите, тъй като е все едно да отрежеш парче от цяла къща. Това е в основата на коварството на лукавия - така едни хора се опитват да "отпилеят от къщата" частта, която стои върху отнетата им земя, докато други ще се противопоставят на отрязването на вече оформената "къща". Необходимо е да се върне равностойно парче земя в друг район, граничещ с Ингушетия, като се окаже значителна помощ. До няколко години там ще се издигнат сгради, болници, училища, предприятия...
Ако всички народи на Кавказ направят това, "мините" за сплашване ще бъдат обезвредени, а конфронтацията ще се превърне в приятелско съседство, което ще даде мощен тласък на възстановяването на кавказкото единство.
Когато се разглеждат въпроси, свързани със земята, човек трябва преди всичко да се вслушва в гласа на Всевишния - съвестта.
След последната катастрофа последната цивилизация с пълен цикъл на развитие започва от Кавказ. Дълг на Кавказ е да започне възраждането на единството на светлите души срещу група затлъстели измамници, които се хранят с разединението на народите.
Книгата, която била заключена в продължение на хиляди години, била отворена в Кавказ от един кавказец, макар и не най-добрият, защото видял много по-умни и по-достойни от себе си.
Аслан Уарзиати
Изтеглете книгата (част 1), преведена на български език, и я споделете с вашето семейство, приятели, колеги в социалните мрежи: https://ot369.de/slavic-languages/bulgarian
Архив на блога "Книга"
Информация за книгата на други езици
Нашият канал в Telegram: t.me/message198_bulgarian
Нашият чат в Telegram: t.me/chatmessage198_bulgarian
Няма коментари:
Публикуване на коментар