През 2019г беше открита книгата, която беше предсказана в 5-та глава на „Откровение” от Йоан Богослов. С отварянето на книгата започна изпитът за целия свят и за всяка душа. Времето на пристигането на Божия Пратеник наближава. Неговото идване ще сложи край на времето на изпита и ще въведе времето на Страшния съд. Трябва да събудим хората, за да имат време да се подготвят. Бъдещето на цивилизацията зависи от степента на събуждане и сплотеност на мнозинството. Проучете информацията и действайте.

Библия - помощ за разбирането на Светото Писание: Битие: 3

Продължаваме да публикуваме глави от втората част на книгата „Послание: Време на единение” на български език. Можете да намерите предишните глави в архива на блога „Книга“: https://kniga198.blogspot.com/p/arhiv-na-bloga-kniga.html

Битие: 3 глава 

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.*

Битие, 3 глава
Битие 3 е цитирано от този източник: Библия БГ - Търсене в Библията онлайн

Фалшивото божество не иска хората да постигат знание. Змията е символ на тъмнината. Драконът, от друга страна, е символ на светлината и принадлежи на пазителите на ценни знания. Това предизвиква дебати сред преводачите, което води до различни версии, включително тази за Тиамат, тъй като Тиамат е изобразен като дракон в шумерските разкази. В тези истории Тиамат се споменава още като първото солено море, от което е излязла земята и всичко останало.

В друга версия змията се нарича Лилит (Жената-змия), която е известна и от шумерските приказки, където Лилит е господарката на водите и създателката на света. Изображенията на Тиамат и Лилит представляват жена от легендата, разделена на две фигури от различни шумерски източници. За улеснение и двете ще бъдат наричани Лилит тук. 

Казва се, че змията (Лилит) е знаела името на фалшивото божество. Това означава, че Лилит е била по-силна от него. Версията, че Лилит е първата съпруга на Адам, е неправилна.  

Версията, която свързва Лилит с дракони, е правилна, но се има предвид метафорично. Някои легенди я изобразяват под формата на дракон, за да символизират естеството на нейните действия. Драконът е символ на мъдростта, дълбоките знания и защитникът на просветлените магьосници. 

Също така е важно да се вземе предвид грешният превод от иврит, където думата "нахаш" може да има двусмислен превод. Трябва да се вземе предвид контекстът, в който се използва думата "нахаш". В един смисъл може да означава "змия", а в друг смисъл може да означава "притежател на знание". 

В действителност змията не е въвела Ева в грях, а по-скоро я е защитила, като й е попречила да остане на ниско ниво на развитие. Когато змията е казала: "Не, няма да умреш", тя не е излъгала, защото пътят към вечността минава през познанието за тъмнината и светлината в хода на изживяните животи, където смъртта е преходен период между животите, а не смъртта, която убива душата. 

Трябва да се отбележи, че действията на фалшивото божество сочат към неговото съперничество с Бог, тъй като той се стреми да съкрати пътя на човечеството към света на щастието. Той създава условия, в които няма недостиг, няма болести, няма работа, няма войни или раздори - само изобилие от храна и свободно време, за да се наслаждава на живота като цар на животните и земите, които са му отредени.

Бог позволи на фалшивото божество да създаде хора. Но фалшивият бог можел да създаде хора само без божествената искра, въпреки че им вдъхнал живот. Нещо повече, той е създал хора, които не са преминали през дългия път на прераждане от малък организъм в човешка форма. Адам не е минал по пътя на растенията, за да научи стойността на живота, нито пътя на животните, за да израснат чрез любов, състрадание и т.н., и няма опит в разпознаването на доброто и злото. Следователно Адам по ниво на душата си не е бил по-висок от растение. Адам можеше само да яде, пие и да бездейства. Ив беше на същото ниво.

Бог тайно постави искрата Си в Адам и Ева, защото Бог е милостив. Те трябваше да изживеят много време, за да се учат, да започнат да правят изводи и да израстват в ума и опита.

Тогава Лилит се появява на Ева. Както можете да видите, сюжетът на диалога между "змията" и Ева не е прост.

В Стария завет фалшивото божество съблазнява с договор, който принуждава хората да следват само неговите заповеди, със заплаха от изтезания в огън за нарушения. Той съблазнява с обещания за богатство и власт на Земята, което разпалва алчността, гордостта и т.н., водещи до прах. За разлика от това, Всемогъщият предлага избор между праха и вечността чрез знанието за доброто и злото и предоставя абсолютна божествена програма по пътя на обучението.

В същото време Бог е допуснал две различни учения в Светото Писание. Да, Той е допуснал това присъствие, защото не се случва нищо, което да не е позволено от Всемогъщия. Той допуска в свещените писания на светлината присъствието на учението за тъмнината от лъжливия бог, на нивото, на което човечеството е било по това време. Това значи, че и външната тъмнина, и външната светлина създават условия за растеж на душата. Тъмнината разкрива пътя към светлината, като пронизва своите гнусни дела, предателства, войни, спорове и нещастия, произтичащи от невежество и разделение, докато светлината привлича със своята справедливост, милосърдие, любов, знание, вярност и единство. Тъмнината примамва с низки страсти, които водят до последиците от робството на такива страсти, докато светлината води чрез гласа на Бога – съвестта. С други думи, и тъмнината, и светлината изпълняват своите роли, но по принципно различни начини. И тъмнината, и светлината попадат под властта на Твореца.

Тези, които не растат в душите си и остават в тъмнина, избират пътя към прахта през целия си живот. В Съдния ден те ще разберат, че не са били на страната на външната тъмнина, не на страната на фалшивия бог и подобните му, а на страната на собствената си вътрешна тъмнина. Вътрешната тъмнина и вътрешната светлина са части от душата. Всеки човек има правото, дадено от Всемогъщия, да избира дали да подхранва тъмнината в себе си, намалявайки светлината, или да култивира светлината от "искрата" на Бога, изтласквайки тъмнината.

Нека се върнем към Лилит, тъй като има много въпроси за нея. В нея има нещо повече от алегоричния образ, формиран от фрагменти от шумерски легенди. Някои фигури произхождат от легенди, но някои легенди са родени от действията на реални същества. Лилит заема важна позиция в горния свят (макар и не най-високата), но не успява да преодолее бариерата, наречена самоувереност. Самочувствието на Лилит произтича от нейната огромна сила и изключителното й ниво на познания. В резултат на това тя се намира във фаза на учене, където трябва да признае грешката си и да я преодолее, за да се върне на предишното си ниво и да продължи пътя си към Бога. Тя упорито отказва да се подчини, като не успява да осъзнае, че никой не очаква нейното подчинение и не разбира, че самочувствието й трябва да отстъпи. Лилит е убедена в абсолютността на своята правота, без да осъзнава, че само Всемогъщият притежава истинска абсолютна правота.

Много жители на висшия свят не са преодолели бариерите на гордостта и суетата и много от техните действия са причинили страдания в средния свят. Това са тези, които са били хванати в капана на блатото на арогантността, които са били наричани богове, без да знаят, че именно тези така наречени "богове" някога са унищожили средния свят, сражавайки се срещу гигантите на средния свят, които са били почти равни на тях в технологиите. 

Много нещастия идват и от съществата от нисшия свят. Там не всичко е толкова материално, колкото в средния свят. Много от тези същества са безтелесни - някои безобидни и простодушни, но други са опасни и могъщи демони. За повечето жители на средния свят обаче този свят е също толкова материален, колкото и самите те. Те никога не са успели да проникнат в средния свят и са контролирани от демоните на долния свят. Техният свят произхожда от средния свят, който не е преминал изпитанието на Страшния съд. Тези, които преминаха теста, се издигнаха на по-високо ниво. Тези, чието ниво на душата беше твърде ниско, се превърнаха в прах. На тези с достатъчно ниво на душа е даден шанс да продължат да растат, но нивото им е толкова ниско, че те се спускат със средния си свят до нивото на долния свят.

Именно на тези същества Исус проповядва, след като изпълни Божията мисия в средния свят по време на първото си пришествие. Малко преди него аз (Аслан Уарзиати – бел. преводача) също проповядвах в долния свят, след като завърших Божията мисия в средния свят и бях убит там. Оттогава някои обитатели на долния свят са се развили на по-високо ниво от някои представители на средния свят, точно както някои обитатели на средния свят са по-развити от някои представители на горния свят.

Те се опитаха да ме спрат, знаейки, че с разкриването на книгата времето за преподаване ще приключи и ще започне времето за изпити и за трите свята. Това означава, че в Съдния ден времето на "безсмъртието" за душите, които не са преминали изпитанието, ще приключи. Висшият свят бил убеден, че запечатаната книга ще бъде отворена в техния свят. Но Бог решил друго, виждайки, че висшият свят е изпаднал в гордост.

Затова ви казвам, а и моите спътници също говорят за пробуждането: Вашите души са изминали хиляди години, за да стигнат до тази точка. Не пропускайте шанса да издържите изпита!

Предишна глава <---> Следваща глава

Пълен списък на публикуваните глави от втората част на книгата можете да намерите в архива на блога „Книга“.

Изтеглете книгата (част 1), преведена на български език, и я споделете с вашето семейство, приятели, колеги в социалните мрежи: https://ot369.de/slavic-languages/bulgarian 

Видео на български

Информация за книгата на други езици

Нашият канал в Telegram: t.me/message198_bulgarian

Нашият чат в Telegram: t.me/chatmessage198_bulgarian